Иска ми се... толкова много.... да имах усета да се изразявам красиво... да можех да лея омайни слова. А ти да си до мен и нежно да ми се усмихваш от дивана. Но диванът е празен, а ти пазиш своята красота за други... аз не бях сред избраните и останах сама да изживявам тази мъчителна несподелена любов... Колко цветни са мечтите ми и колко безгрижен е животът ми там, където сме двамата... Как копнея за този миг, когато отново ще те срещна. Как се моля всяка нощ на Бог да ми подари още един кратък поглед, отправен към мен.
Обичам те! Повече от всичко на тази земя... Обичам те безмълвно... стоя пред теб и богоговея от присъствието ти. Безкрайно много...
Лека нощ, миличко!