Миризмата на куршумите заблуждаваше, че наблизо има бойни отряди. Хеликоптерът кръжеше и мирното население се бе свлякло по земята, за да се прикрие от ударите. Никой не очакваше нападението, но ето че то се случи- поработиха по празниците, развалиха веселбата на народа.
Иван се понадигна, отвори бутилката с ракия и отпи малка глътка. Студ сковаваше земята, а якето му бе доста тънко. Добре че бе именник, иначе щеше да си измръзне като опитно свинче. Лора стоеше до него и не смееше да помръдне. Само леко потреперваше, а ръцете й, зачервени от зимните условия, бяха странно свити. Иван отново отпи глътка и се обърна към Лора:
-Пийни си, ще те сгрее.
Обърна се и косата му побеля за миг. Очите й безизразно бяха втренчени в небето.